млякото – полезна храна или отрова?


От малки са ни карали да пием мляко, за да сме здрави. Чуваме посто­янно, че с млякото си набавяме калций, че ако не пием мляко, костите ни ще станат чупливи и че остеопорозата ни е в кърпа вързана. Тази теза седи, от една страна. В същото време обаче има още една гледна точка. Според друга група учени животинското прясно мляко въобще не е толкова полезно, колкото сме смятали до момента.

Противно на традиционните вярвания млякото не подмладява, а състарява и дори е главен виновник за атеросклерозата. Мазнините в млякото се натрупват по стените на артериите и за тях отдавна се знае, че са вредни. Напоследък обаче учените откриха, че протеините в млякото причиняват още по-големи беди в организма.

Стивън Сийли е един от най-известните диетолози, който изследва връзката между коронарните заболявания и консумацията на различни храни, стъпвайки върху данни на Световната здравна организация и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Според проучването, проведено от д-р Сийли, смърт за сърдечносъдовата система носят именно млечните протеини и на второ място – млечни­те мазнини.

Друг учен, който се обърна срещу традиционното схващане относно млякото, е д-р Бенджамин Спок, който е педиатър. В края на лекарска­та си кариера д-р Спок съветва майките да не захранват децата си с никакво животинско мляко, защото това би било пагубно за тях. Д-р Бенджамин Спок се уповава на изследвания, проведени в Харвардския медицински институт, според което консумацията на мляко има пряка връзка с появата на рак на простата при мъжете.

Негативите относно консумацията на мляко са доста, но също така съществува и теория, изграждана векове на ред, превърнала се в тра­диция и според която млякото си остава една от най-полезните храни.

В защита на новите теории се изтъква фактът, че високото белтъчно съдържание на млякото изсмуква калция от костите. Други­те пък твърдят, че този калций е жизненоважен за организма.

1204

 

Каква е истината?

 

Млякото съдържа жизненоважния витамин B12

От гледна точка на физиологията на храненето високата биологична стойност на млякото се дължи преди всичко на неговия многообразен и балансиран състав. Няма друг хранителен продукт с толкова добре съчетани във всяко едно отношение изграж­дащи го компоненти. Млякото е не само хранителен продукт, но е и защитен фактор. Роля за това играят ценните хранителни вещества, които то съдържа – белтъчини, минерални соли, витамини от групата B, сред които и жизненоважният витамин B12, както и имуноглобулини, антигени и много други! На всич­ки ни е известно, че млякото и млечните изделия са най-добрият източник на лесно усвоим калций. А този минерал е от съществено значение и за костите, и за зъбите. Освен това понижава кръвното налягане. Другите необходими вещества, които този ценен продукт съдържа, са фосфор и витамин D. Липсата или ниският прием на мляко увеличават риска от ос­теопороза.

Киселото мляко има и специално здравно значение. То и другите киселомлечни продукти се отнасят към т.нар. пробиотици – продукти, които съдържат живи микроорганизми с полезен за здравето ефект. Млечнокиселите бактерии имат силно антимикробно действие: подтискат размножаването на вредните микроорганизми в храната и червата, подобряват храносмилането, засилват ефективно имунитета. Чрез изследвания върху експериментални животни е установено, че понижават канцерогенните вещества в правото черво – предпазват от появата на рак. При ферментационните процеси, предизвикани от млеч­нокиселите бактерии от белтъците на млякото, се образуват биоактивни пептиди, за които се знае, че понижават кръвното налягане, намаляват образува­нето на кръвни съсиреци, стимулират имунитета.

1200

 

 

Неблагоприятни ефекти

Високомаслените млека са атерогенни и трябва да се ибяг­ват от хора с коронарна болест на сърцето и повишен риск от мозъчно-съдова болест. Млечното масло, сметаната, пъл­номаслените млека и сирената с високо съдържание на мазни­ни – при надхвърлящи стойности на допустимата консума­ция могат да доведат до наднормено тегло и затлъстяване. А високият прием на наситени мастни киселини и повечето килограми повишават риска от съдови инциденти. Добре е и е препоръчително да се ограничават мазнините от животин­ски произход, в това число и високомаслените сирена и млека. За учениците и възрастните хора е най-подходящо млякото с масленост до 2 процента. Препоръчителна е употребата на нискомаслена извара и сметана, сирена с намалено съдържание на мазнини.

Страдащите от алергия към прясното мляко не бива да го консумират. Ранното въвеждане на прясно мляко в храненето на кърмачетата (допреди навърш­ването на 9 месеца) повишава риска от развитие на алергия към продукта. Това, както и много висока­та консумация на мляко в ранно детство, увеличава нивата на антителата към белтъците на кравето мляко. Така се повишава рискът от развитие на инсу­линозависим диабет (специално за малчуганите, кои­то имат родител с това заболяване).

Въз основа на съвременните познания в областта на нау­ката за храненето и данни от много проуч­вания на Световната здравна организация и всички национални асоциации специалисти­те по хранене са категорични, че млякото и млечните продукти са полезни за здравето. Консултантите по хранене горещо препо­ръчват ежедневната консумация на мляко и млечни продукти в адекватни количества. Необходимо е обаче при възрастните хора и децата над 7 години млякото да бъде с пони­жено съдържание на мазнини.

 

1206

 

Да спрем ли изцяло млякото?

Ако сте от хората, които вече са установили, че млякото не им влияе добре, но въпреки това се колебаете дали да спрете да пиете мляко, имате три варианта пред себе си:

  1. Да пиете много мляко, да се чувствате много зле и да риску­вате здравето си.
  2. Да пиете по-малко мляко от предимно ферментирали из­точници и да се чувствате зле по-рядко.
  3. Да спрете млякото и всички негови производни и да се чувст­вате отлично.

Последният вариант не бива да ви притеснява, тъй като няма да се лишите от незаменим нутриент в диетата си. Всъщ­ност при правилно хранене и суплемента­ция няма да усетите липсата на млеч­ните продукти и ще се чувствате много по-живи и енергични.

Ако все пак не можете без мляко, добър вариант е да консумирате кисело мляко, тъй като посредством ферментацията, бактериите в него са изяли до голяма степен лактозата, към която много хора имат непоносимост и която забавя рабо­тата на храносмилателната система.

Лактозна нетолерантност

 Голяма част от хората губят способността си да пият прясно мляко, още преди да навършат 10-годишна възраст. Причината е в неспособността им да храносми­лат лактозата в млякото. Тази неспособност се появява, защото ензимът лактаза се произвежда само докато трябва да се хранят с мляко, а по-късно спира да се произ­вежда от тялото. Лактазата е храносмилателен ензим в тънките черва, който разгражда лактозата до състав­ните й две части – глюкоза и галактоза.

Дори и да звучи странно, преустановяването на про­изводството на лактаза не е някакво отклонение от нормата, а начинът, по който би трябвало да се случват нещата.

Какво става, ако продължим да пием мляко и след като вече не произвеждаме ензима лактaза?

Липсата на лактаза причинява лактозна ферментация в дебелото черво, тъй като лактозата остава неразгра­дена. Там млечната захар става източник на храна за различни бактерии. По-просто казано, млечната захар не се храносмила и просто се разваля в корема, като причи­нява множество неприятни симптоми, от които подува­не и болки в стомаха, газове, диария, дори в някои случаи повръщане. Симптомите обикновено се появяват от 30 минути до 2 часа след консумацията на мляко. Признаци­те са често срещани при най-различни стомашно-чрев­ни разстройства и могат да бъдат погрешно свързани с лактозна нетолерантност, но ако се появяват всеки път, когато пиете мляко, е силно вероятно това да е вашият случай. Лактозна нетолерантност може да се диагностицира правилно само чрез провеждането на кли­нични тестове. Но много добър подход, чрез който може да проверите за лактозна нетолерантност, е да спрете всички млечни продукти и да наблюдавате дали в състоянието ви има подобрение.

Kravi Cows

Индустриалните крави – за повече мляко

Кравите са преживни животни, устроени да живеят на открито и да се хранят с трева. При стопанското отглеждане те прекарват   живота си в затворени помещения с изкуствена светлина, а тревата е заменена със зърнен фураж, хормони и синтетични лекарства, които целят да увеличат млеконадоя. Ако в нормални условия една крава дава до 5 л мляко на ден, в индустриални – тя е   стимулирана да дава до 50 л.

Консумацията на фураж и животът в затворени помещения разболяват кравите. Затова заедно със стероиди­те, хормоните и   другите синтетични добавки им се дават и големи дози ан­тибиотици, които в крайна сметка се озовават в млякото, а от него и в на­   шия организъм.

Естествената продължителност на живота на кравите в природата е до 25 години, но индустриалните крави, отглеждани за   млеконадой, не дожи­вяват повече от 5 години, след което телата им са износени, и те приключ­ват живота си в кланиците. Мляко­   то на крави, отглеждани при такива неестествени условия, съдържа пато­генни бактерии, опасни за човешкия организъм. Хората   от индустрията са наясно с този факт и затова пастьо­ризират млякото с идеята, че по този начин неутрализират вредата на бо­ лестотворните микроорганизми.

 

Пастьоризацията – за неутрализиране на патогените 

Пастьоризацията само маскира проблема, без да го решава. Умъртвените при процеса патоге­ни остават в млякото (защото то не се филтрира) и продължават да оказват влияние върху имунната ни система, като причиняват различни възпаления. Фактът, че са мъртви, не ги прави по-малко опасни. Известно е, че ваксините съдържат умъртвени па­тогени, но въпреки това предизвикват имунна реак­ция.

Заедно с „вредните” патогени пастьоризация­та унищожава и всички полезни бактерии и ензими в млякото, които помагат за неговото усвояване от организма. При преработката се унищожават напълно витамините С, D и А; протеинът, който се свързва с В12 и спомага за усвояването му; лактофе­ринът, който способства за усвояването на желязо, а останалите протеини в млякото променят свой­ствата си и стават по-трудно усвоими от органи­зма.

За да се компенсира загубата на витамин D при пастьоризацията, млякото се обогатява изкуст­вено със синтетичен витамин D. Доказано е, че из­куствените витамини не се усвояват от организма, а само се натрупват в него и увреждат черния дроб. С пастьоризацията обаче не приключва преработ­ката на млякото. За да има по-добър търговски вид, то се хомогенизира.

 

bademovo mlqko

Домашно ядково мляко

Ако не искате да консумирате животинско мля­ко, но пък ви харесва вкуса или сутрин имате нуж­да да го добавяте към кафето си, съществуват няколко варианта да го заместите. Най-добрият такъв вариант са ядковите млека. Хубавото е, че можете да си г направите и в домашни условия, стига да имате пасатор или блендер и 10 минути свободно време! Предлагам ви една лесна рецепта за ядково мляко:

Съставки:

1 чаша ядки по избор (бадеми, лешници, оре­хи, може да използвате дори сусам),

2 чаши студена вода,

канела, 2-3 фурми, мед или ванилия за вкус

Приготвяне:

Ядките се накисват предварително за няколко часа във вода. Изплакват се, изцеждат се и се изсипват в блендер или в купата на пасатор. Блиндира се от 1 до 5 минути (в зависи­мост от уреда) до пълното раздробяване на ядките. Готово­то мляко се прецежда през марля. Може да го подсладите с фурми или мед, като отново е нужно да го разбъркате в блен­дера. Пулпата от прецедените ядки може да използвате за приготвяне на сладки сурови топчета или крекери.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s